Новата колибка на блога!

Виноблог расте като малко дете и само за 3 месеца старите му дрехи му омаляха. След като четете това съобщение, значи вече сте попаднали тук чрез новия ни хостинг.

За 99% от вас промяната би трябвало да се измерва в променената арт картинка в заглавното поле на блога. Ако случайно ни следите през RSS, може би ще искате да си го проверите (за всеки случай).

Все пак, ако забележите някакви други неизправности, ви молим да ни информирате, за да ги оправим.

„Старият“ Виноблог ще си остане на адрес https://bgvinoblog.wordpress.com/, но новите материали ще се публикуват вече само тук.

Реклами
Публикувано в Uncategorized | С етикет | 1 коментар

Залце сира мурведр вионие 2008

С голямо удоволствие и гордост ви представяме разказа на urban traveller за едно много интересно южноафриканско вино.

 

 

„Ой ти, Малко Залце, що не си голямо!“ Така би възкликнал народният поет, ако беше опитвал Kleine Zalze. Може би дори и Поетът щеше да го възхвали ако беше попадал на него или поне на нещо по-различно от кръчмарските интерпретации на омайната напитка. По негово време чужди вина рядко са минавали оттук, па камо ли южноафрикански.
За това и в стиха „Тежко, тежко! Вино дайте“, нe само че няма продуктово позициониране, но и преобладава гневно пиянският тон, който съвсем можеше да се избегне ако Поетът беше сменил виното с вино, механата с ресторант, а и държавата с някоя друга всъщност. Опс, за империята говорех.

Сега по същество: Zalze Shiraz, Mourvèdre, Viognier ( в съотношение 80%:15%:5%) на изба Kleine Zalze от ЮАР е вино с изключително пищен и силен вкус, което причинява истинска експлозия на вкусовите рецептори. Предполагам, че причината се крие в примесите от мурведр и вионие, които дават по-различен характер на иначе много ароматната, но по-мека и по-гладка сира. Резултатът е прекрасно и много богато на вкус вино, но чак пък да потикне към революция, към пеене на буйни песни и зъбене на тирана, е не, слава Богу.

Заради такива чудни вина юарците може би не сa събрали сили да се преборят по-рано с апартейда, но пък по-добре някои държави да си имат пороци, отколкото някои пороци да си имат държава.

Опитвайки това вино, веднага усещате тъмните горски плодове, подправките и танините на френския дъб, в който виното отлежава 12 месеца. Няма как да не се върже перфектно с тежки червени меса, пикантни храни и сирена с наситен вкус.

Заради пребогатия вкус и дългия послевкус лично моята точка на насищане бе достигната точно с две чаши и половина. Което всъщност е добре, защото понякога не я достигам или я подминавам, да бъда честна…

Винарна Kleine Zalze е фамилна собственост, разположена край историческия град Стеленбош между двата океана. Това всъщност си е цяло имение с гурме ресторант, голф игрище и къща за настаняване насред лозята. Винарната e обявена за най-добър производител на ЮАР през 2007 г., което никак не е изненада.

Вината на Kleine Zalze се срещат вече в повечето специализирани магазини за вино. Точно това вино реколта 2007 бе забелязано в Cаsavino на нескромната цена от 24 лв., но аз пък имам набито око и си го набавих от кварталния магазин за 14 лв (реколта 2008), където беше попаднало вероятно малко случайно, но пък се задържа и все още го има. (Специално за читателите на Виноблог, авторката разкри тайната на кварталното магазинче – магазин „Верде“ на Малките 5 кьошета).

И много ми харесва бутилката. Една такава…чудно симпатична. 🙂

Това беше, благодаря, че изтърпяхте тази неописуема рецензия!

Рецензията наистина е неописуема и то в най-добрият смисъл на думата! Надяваме се, че urban traveller ще има още много поводи и желание да пише за Виноблога, а всички останали недейте да забравяте, че сме отворени и за вашите рецензии и коментари!

Публикувано в Винотека, Червено | С етикет , , , , | Вашият коментар

Росиди каберне совиньон 2008

Ross.idi Cabernet Sauvignon 2008

© Винарска изба Росиди Николаево :: rossidi.com

Най-после съдбата ни се усмихна и попаднахме на едно много добро българско каберне совиньон.

Николаево е интересна изба, за която изпитвам съмнения, че страда от раздвоение на личността – те ту се наричат ВИ Николаево (на старобългарски Nikolaevo Vineyards), ту са „Изба Росиди“ (което на латиница дори е разкрасено с точка и изглежда така – Ross.idi).

Факт е обаче, че от оформлението на етикетите на вината, през сайта и накрая и най-важно до качеството на виното, Николаево предлага прекрасен и вдъхновяващ продукт.

Каберне совиньон 2008 е едновременно изключително традиционно и нетипично. Изненадите започват още в цвета на виното, който е малинов като на младо и леко вино (например божоле), но тъмен и наситен като на класическо каберне.

Докато се опитвах да разбера на какво ми мирише (или казано на винговор – какъв е носът) трябваше да завра почти цялата си глава в чашата си – това не е вино, което ще ви удари със силен аромат. Същевременно букетът (тоест комбинацията от различни аромати) е изключително богат – започва с типичния (за каберне совиньон) доминиращ мирис на зрели черни горски плодове, касис, черна череша, допълнени от аромат на шума. На второто вдишване обаче срамежливците се появяват, за да създадат една впечатляваща цялостна картина – леко усещане за мента и…бекон.

В устата нещата вече са много по-сериозни. Касисът балансира с мощните акценти на шоколад, дъб и опитващия се да си пробие път с лакти и нокти черен пипер. Усещането за течността обаче е впечатляващо – тялото е стегнато, без да е прекалено мощно, танините са силни, но елегантни. Не знам защо, но си мисля за Джеймс Бонд, когато пия това вино – елегантно, стегнато, възпитано, но същевременно младо и хубаво. Идеален кавалер за компания самотни дами и перфектно за всеки господин, който иска да направи впечатление дори на най-претенциозната мадмоазел.

Не чувствам особено предизвикателство да дам идеи за комбиниране с храна, защото доброто каберне совиньон върви с почти всичко, стига да е червено месо, жълто или мухлясало сирене. Предизвикателството ми към вас е да го опитате с шоколад, шоколадова торта или брауни, мисля че комбинацията ще е изненадващо приятна. И тъй като всяко хубаво нещо си има своята слабост/цена, на това вино тя е 25лв.

Оценка: 5-

Отбележете и коментирайте това вино: Ross.idi Cabernet Sauvignon 2008

Публикувано в Винотека, Червено | С етикет , , | 6 коментара

Бабич Марлборо Совиньон блан 2009

Бабич Марлборо Совиньон блан 2009

Бабич Марлборо Совиньон блан 2009

Новозеландски совиньон блан… новозеландски совиньон блан…

Този иначе френски сорт е набрал такава инерция в новия свят, че се е превърнал в емблема на новозеландското вино изобщо. Няма да ви затормозяваме със суха статистика, но ще споменем, че една огромна част (например ½) от общите насаждения лози в Нова Зеландия са именно със совиньон блан.

Совиньон бланът от Ма’лбро на Бабич е отличен и достъпен пример, ако искате да разберете откъде идва цялата истерия по това вино.

Много свежо и плодово, това е лятно вино. Спецификата на новозеландския совиньон е, че той не се докосва до дъб. Климатът в Марлборо е специфичен, но постоянен и способства за стабилно качество от реколта до реколта.

След като гроздето бъде обрано, то бързо се смачква и извлеченият сок се вкарва за студена ферментация в стоманени съдове. По този начин се извличат всички възможно аромати от гроздето, а новозеландският совиньон блан заприличва на алкохолен плодов сок. Но това не е никак справедливо описание…

Цветът на това вино е блед, лимонено-жълтеникав със зелени отенъци – много приятен, много свеж и подсказва какво да очакваме от виното като цяло. Внимавайте, като го доближавате до носа си, защото той може да гръмне! Ароматите на виното са много силни, експлозивни, със силни акценти на зелен лимон, маракуя (наистина!) и окосена трева.

На небцето виното показва висока и силна киселинност и леко тяло, които действат страхотно освежаващо. Маракуята и лаймът са присъщи и тук, но се допълват от леката горчивина на зелен чай на завършека. Простичко, но много добре балансирано, това вино е отлично и един от личните ми фаворити.

Няма две мнения, че освен като аперитив, това вино върви идеално с риба. Опитайте да хвърлите 1-2 филета от панга(сиос) в тиган, заедно с едно нарязан лук.

Единственото, което не харесвам особено в совиньон блана на Бабич е цената му – 22 лв. за бутилка.

Оценка: 5-

Коментирайте и отбележете това вино: Babich Marlborough Sauvignon Blanc 2009

Публикувано в Бяло, Винотека | С етикет , , | 3 коментара

Пием бира!

Признавам, че отварянето ми към света на виното е тясно свързан с отказването ми от този на бирата. Все пак най-вече поради широката ѝ достъпност все още се случва да пия бира – особено ако съм в ирландски пъб, за да гледам мач на Левски. А снощи случаят беше точно такъв.

Малка утеха за слабото представяне на европейския гранд на България беше разсейването от телевизора породено от компания английски и ирландски туристи, дошли в България за ергенското парти на свой приятел (то ергенска ваканция по-скоро), които след присъствието си на ЦСКА – Порто с радост и готовност признаваха, че ЦСКА е най-слабият български отбор, който някога са виждали.

Ако вече се чудите какво общо имат разговорите с непознати почерпени британци, няма да ви карам да чакате повече. Оказа се, че един от ирландците (Лиам) е готвач и управител на няколко ресторанта в района на Уиндзор (това е в околностите на Лондон и е хубаво място…) и като такъв разбира се интересува от вино. Разказахме му къде трябва да отиде и какво да опита от българската кухня и разбира се нямаше как да не му препоръчам да пробва българско вино.

Разбира се стереотипът за евтиното и масово българско каберне, който и до ден днешен вилнее в Обединеното кралство, беше актуален и за Лиам, но той ми разказа много интересна история. Преди няколко години на круиз някакъв италианец му направил сляпа дегустация и го накарал да познае откъде е виното, което опитва. Ирландецът пробвал с Испания, Франция и разбира се не успял да познае, че виното е българско. Спомените му бяха отлични, а все пак, дори да не е голям специалист, е имал достатъчно „излагане” към вино, за да отдели нормалното от наистина доброто. Оставих го с големите очаквания, като му казах, че за 5 години в българското вино са се случили много неща, повечето от които добри.

Единственият ни проблем е, че са малко хората като Лиам, които имат възможност да опитат качествено българско вино извън България. Затова е трудно, дори той да знае и да има възможност да го предложи, да убеди един средностатистически английски сноб да си поръча бутилка българско. Но това се променя с времето…и усилията.

Публикувано в Основни положения | С етикет | 2 коментара

Вадете шампанското!

Септември беше вторият пълен месец от съществуването на Виноблога и като едни горди родители решихме да отпразнуваме това събитие, като изберем топ вината от всички тези, които ви представихме през тези два месеца.

Всъщност, нещата са такива, че рубриката се получи по-скоро като „Вино на септември“, защото и двата ни фаворита (бяло и червено) сме опитали през този месец.

Общото заключение е, че като цяло представянето е силно, макар само бялото вино да е от „Клуба на отличниците“ (вина с оценка 5 или повече). От друга страна на червения ни фаворит му липсва много малко, за да влезе в този клуб, но така пък ще имаме по-голяма мотивация да търсим червен отличник през октомври.

Вино на август и септември:

Бяло: Лапостол Каса Шардоне Долината на Казабланка 2008
100%-ово шардоне от Чили на цена 22 лева
Оценка: (пълно) 5

Червено: Кастийо Перелада Трес Финкас Крианса 2007
купажно вино от Емпордá в Каталуния, което не се предлага в България
Оценка: (почти) пълно 5

Публикувано в Основни положения | С етикет | Вашият коментар

„Кралят на божолето“ или краят на божолето?

Почти митичният статус, който си е извоювало виното божоле, като нещо странно и нетипично прави интереса към тези вина особено голям. Явно не само ние мислим така, защото на дегустацията на избата „Жорж Дюбоф“ в „Касавино“ имаше наистина много хора. Дотолкова, че организаторите почти бяха изпуснали нещата да стигнат дотам, че да е неприятно на гостите на събитието.

Да речем обаче, че разочарованието ни беше туширано от факта, че освен четири червени вина, Бернар Жорж директор по експорта на „Жорж Дюбоф“ и представителите от българската фирма winebox бяха предвидили и две бели. Интересно впечатление прави, че обратно на френската традиция да се правят купажи, вината от Божоле и Бургундия са сортови – направени 100% от гаме или шардоне.

Общите впечатления са, че въпреки леко несериозния и игрив характер, който божолето създава като впечатление, това са висококачествени вина, някои от които, на сериозни цени. Когато говорим за този вид вино е добре да помним, че има разлика между младо божоле и традиционният вариант. Но дори отлежалото вино (най-старото, което пробвахме по време на дегустацията от 2005г.) беше ароматично (особено за френско вино!), със силни усещания.

Пак подчертавам, че това в никакъв случай не прави вината несериозни. Напротив – смятам, че божолето може успешно да се комбинира с почти всякакви видове ястия (е, ако ме забиете на капама, най-вероятно ще докажете, че не съм съвсем прав), включително по-сериозни меса като телешко например.

Много важно е да отбележим, че макар червени, вината божоле винаги са най-приятни за пиене леко охладени. По подобие на пино ноар и други такива сортове, колкото по-млади и плодови са, толкова по-студени можете да ги пиете. Любимият ни вариант е да сложим бутилката в хладилника точно ½ час преди да я отворим. Така ще имате вино на около 14°С, свежо, плодово и ободряващо.

Сен Веран селексион Жорж Дюбоф 2009

Пуи Фюсе Фю ду шен Жорж Дюбоф 2007

Божоле Вилаж селексион Жорж Дюбоф 2009

Жулиена селексион Жорж Дюбоф 2009

Фльори селексион Жорж Дюбоф 2007

Мулен-а-ван Престиж Жорж Дюбоф 2005

Публикувано в Основни положения | С етикет , , | 3 коментара