Божоле Вилаж селексион Жорж Дюбоф 2009

© Уайнбокс :: winebox.bg

В четирите божолета навярно по-добре се разбира смисълът от различни наименования (апелации) на виното. В случая с божолето имената са дори информативни за това какво може да очаквате от духа в бутилката. Например виното от Villages (Села) е плодово, свежо и непретенциозно, а това от Fleurie (което наподобява думата за цветя) има аромат на цветя и билки.

Суперсвеж малинов цвят с блясък. Ароматите на носа са сдържани, но много приятни – малини, шипки. Вкусът е свеж и плодов с приятна киселинност. Финалът е средно-дълъг с много приятна тръпчивост.

Много приятно само като аперитив, но със сигурност ще подхожда добре и на леки храни – например паста, пилешко и др. подобни. Цената е приемлива за качеството в бутилката – 17 лв.

Оценка: 5=

Реклама

Пуи Фюсе Фю ду шен Жорж Дюбоф 2007

Едва ли и французите биха могли да ви обяснят защо две вина, произведено от географски съседни региони, с едно и също грозде (шардоне) трябва да носят различни наименования, но не ги и питайте, защото ще се обидят. Най-краткият отговор е – въпрос на тероар!

Pouilly Fuissé със сигурност е доста по-известно наименование от Saint Veran, но що се отнася до тези две вина на Жорж Дюбоф, първото ми направи доста по-добро впечатление.

Цветът е наситено златист с отблясъци. Ароматите на нос са силно минерални и дъбови. Тялото е плътно отново със силни минерални тонове, наподобяващи чакъл. Дъбът е силен, но елегантен. Финалът идва малко къс и киселинността е слаба, което прави виното малко лишено от свежест.

Това вино е подходящо за по-„високи“ ястия, а цената му е такава (50лв./бут.), че едва ли ще го отворите, за да го пиете с панирани пилешки крилца, докато гледате мач.

Оценка: 4½

Сен Веран селексион Жорж Дюбоф 2009

© Уайнбокс :: winebox.bg

За да не ви объркваме излишно със сложния свят на френското вино, ще уточним само, че Сен Веран е наименование (винен регион) в по-големия (и много известен) регион Бургундия. Именно поради тези объркващи традиции малко хора (извън тези, които винаги ходят с винен алманах в джоба си) знаят, че Бургундия е родината на шардонето. Това вино на Жорж Дюбоф е също 100%-ово шардоне.

Цветът е бледо-златист със зеленикави отенъци. Ароматите на носа са на цитрусови плодове и свежи цветя и съвсем по френски са срамежливи и прикрити. В устата виното започва със силна минерална атака на небцето и езика, зад която се разкриват освежаващите аромати на цитрусовия плод. Ако ‘силна минерална атака‘ ви звучи като китайски, най-близкото чувство е като това някой да ви даде да оближете солени речни камъни. Финалът е дълъг, с усещане за дъб, което допълва цялостните добри впечатления.

Свежият и минерален вкус са добра комбинация за по-пълни и тежки риби и по-меки и маслени сирена. Може да ви се стори една доза по-кисело като разберете цената му – 30 лв. бутилката.

Оценка: 5=

Кастийо Перелада Трес Финкас Крианса 2007

© Castillo Perelada :: http://www.castilloperelada.com

Тъмен, но жив черешово-червен цвят. Силен нос с огромен букет от аромати. Дами, това вино е все едно някой да ви донесе огромен букет с всякакви пролетни цветя без повод. Червени горски плодове, боровинки касис, черни череши. Силен аромат на сладко от ягоди. Всичко това се комбинира с землисти и опушени аромати – дъб, опушено месо и е допълнено от шоколадови тонове.

Небцето е още по-интересно. Земните тонове са изразени от силно усещане за шума. Дъбът и пушекът също присъстват, а усещането, което остава в устата е за шоколад. Силна киселинност и доста грапави танини, които обаче се комбинират добре. Финалът е дълъг и запомнящ се. Балансът не изневерява.

Тероарът на виното е изразен, че изненадващо силната (без да е дразнеща – поне за нас) киселинност. Не толкова нафукана, като в Беронията, която наскоро ви представихме, тази е доста по-фина и елегантна.

Като цяло едно доста мощно и силно вино. Много добър баланс и доста сложно за разбиране. Оставихме бутилката отворена (без тапа) 1 час преди да го консумираме, за да разкрие целия си букет и за да не позволим на  големите батковци (червените плодове) да скрият някое зубърче (шумата) от рецепторите ни.

Както сме и свикнали – каталунските вина не разочароват. За съжаление още са твърде малко популярни в България и това (поне на нас не ни е известно) не може да бъде намерено тук. Иначе в Испания такива чудесни вина могат да се намерят срещу колосалната сума от около… 5 евро (даже се презастраховаме с това изказване!)

Оценка: 5 без косъм

Преглед на печата

Така се случи, че в един и същи ден ни попаднаха две интересни интервюта с чужденци, производители на вино, които имат отношение към българското вино. Ако следите страницата ни във „Фейсбук“ навярно вече сте ги видели, но не искахме да поемаме никакви рискове с такива значими новини…

Граф Найперг: „Работните навици на хората правят работата в България трудна“
Германският граф Найперг освен притежател на точно 6 (шест!) изби в региона Бордо на Франция, е и един от двамата собственици на избата „Беса вали“, производител на популярното вино „Енира“. Тъжното в материала е, че авторите на интервюто от „Инвестор.бг“ са избрали може би единствената негативна реплика за заглавие на целия материал. Малко вяра и самочувствие не са излишни понякога…

Адолфо Хуртадо: За да развиете винопроизводство, трябва да разберете вкуса на чуждите консуматори
Представител на една от популярните в България чилийски изби „Коно сур“, Хуртадо е в страната ни, за да представи продукцията им и е използвал възможността, за да сподели пред „Дневник“ опита си като производител на биовино и също впечатленията си от българското вино.

За нас обаче по-важно от мнението на специалистите и професионалистите е това на читателите и любителите. Какво мислите за българското вино? Има ли то потенциал да бъде на висотата на традиционните износители като Франция, Испания, Чили, Австралия? Ще се радваме да знаем мнението ви.

„Без тирбушон“, но с акъл…

© Винпром Русе :: http://www.vinpromrousse.com

Винаги се радваме, когато можем да дадем пример за модерно отношение към рекламирането и пласирането на продукцията от страна на български винопроизводители.

Такъв е случаят с кампанията на Винпром Русе „Без тирбушон“, която дава възможност на битовия български гений да се изяви, отваряйки бутилка без помощта на тирбушон. Организаторите обещават всеки месец да дават по кашон вино награда на най-изобретателните.

Участвайте в конкурса тук.

Емблематичната „Лапостол“ в „Касавино“

„Лапостол“ несъмнено е един от символите на Чили, що се отнася до виното на тази страна, а и както сигурно знаете, една от нашите любими изби, спечелила ни с наистина впечатляващото качество на вината, които предлага.

И макар още да не ни остава време да ви представим собствените си впечатления от вината на Жорж Дюбоф, които пробвахме по време на дегустацията на божоле преди няколко седмици, сега бързаме отново да ви информираме за дегустацията, която ще се проведе в „Касавино“ тази седмица.

От съобщението на „Касавино“:

Компанията Лапостол е основана от семейство Марние Лапостол от Франция и семейство Рабат от Чили през 1994 г., чрез Александра Марние Лапостол, нейният съпруг Сирил де Бурне и Дон Хосе Рабат Горшс. Понастоящем Лапостол изцяло се притежава от дружестгвена група Марние-Лапостол. Семейство Марние Лапостол, учредители и собственици на световно-известният ликьор Гранд Марние, са известни с производството на спиртни напитки и ликьори, но семейството се занимава с винопроизводство в продължение на поколения. Първоначално започнали като винари в долината на Лоара, понастоящем Марние Лапостол продължават тази традиция на винопроизводители като собственици на Шато де Сансер.

Три бели, три червени вина, специални промоции и (надяваме се) този път по-добре организирана дегустация на по-широко място.

Дата: 30.09.2010 , четвъртък
Начало: 18:30 часа
Място: CASAVINO Южен парк
Вход: 5 лв, задължителна резервация
За резервации: тел. 0884 03-32-62 или на orders@casavino.bg

Енира 2006

cc Виноблог :: vinoblog.eu

Трябва да ви признаем, че подходихме към тази бутилка с много големи очаквания. Всичко, което знаем за Енира и нейните производители ни кара да се вълнуваме и ни дава надежда, че един ден българското вино ще се нареди до най-големите символи в света.

Енира 2006 в никакъв случай не е слабо вино. Просто се усещаше малко увехнало и изгубило свежестта си. Купаж от мерло, каберне совиньон и пти вердо без да знаем точното разпределение между сортовете, но няма и значение, защото резултатът все пак е (много) добър.

Цветът е наситено-рубинен с чудесни черешови отенъци. Ароматът в носа е мощен, комбинация от зрели горски плодове, мокра пръст и пикантни подправки (черен пипер).

Ароматите във вкуса напомнят за шоколад и/или конфитюр от горски плодове. Самото тяло на виното се усеща малко слабо в началото, но след това преминава в яки, набръчкващи устата, танини. Балансът като цяло е добър, а финалът е средно-дълъг, без някакви особени впечатления (като аромати).

Виното е интересно, сравнително сложно – ароматите се разкриват постепенно и се комбинират много приятно. Претенцията на производителя за „тероарно вино“ е съществена, но за тази си цена (ние го намерихме на 16лв., което е своеобразен рекорд – по принцип е около и над 20лв.) би трябвало да предлага малко повече. Склонни сме да му дадем втори шанс обаче – възможно е бутилката да е била лоша.

Оценка: 5= (с чувството на даскалица писала нещо различно от пълно 6 на любимия си ученик)

Отбележете и коментирайте това вино: Enira 2006

Продължаваме да мечтаем

Натисни за пълния размер

В месец, в който „Левски“ ни даде малка, но сладка надежда за българския футбол, а борците ни се върнаха с хубава колекция медали от световното първенство в Русия, родното вино ни даде още един повод за национална гордост.

Тупайте космати гърди балкански, защото тази година конкурсът „Мундус вини“ се оказа дори по-успешен за нашите вина. 18 медала от общо 52 представени вина дори не е точно представяне, защото от тях се скриват 11-те златни медала и дори един голям златен – за No Man’s Land Kometa 2008. И понеже сме българи и балканци няма как да изневерим на семката си и да не нарушим правилата, защото 35% от представените проби са били наградени (при изискване на организаторите не повече от 30%).

Интересно впечатление ни направи фактът, че едно от вината, което сме ви представяли (и от което не бяхме никак очаровани), е удостоено със сребърен медал. Няма как да знаем дали това се дължи на разлика във вкусовете (дегустациите на „Мундус вини“ са „слепи“ – т.е. съдиите не знаят какво дегустират предварително; а журито е международно) или просто на още една хитрина – производителите да предлагат като проба нещо малко по-различно от това, което се сипва в бутилката, предназначена за кварталния ви магазин.

Хубаво е също така, че има български изби, които показват трайни резултати – например „Катаржина“ за втора поредна година са сред водещите изби по медали, като тази година вината им са спечелили общо 5 – 3 златни (само за червени вина) и 2 сребърни (само за бели).

По всичко личи, че изоставането ни е по-скоро дело на малко като обем производство и слабости при рекламирането и позиционирането им, отколкото по отношение на качеството. И ако българските производители искат да наложат продуктите си на световната сцена, то първо ще трябва да спечелят родните ценители и да се наложат на родната сцена – а това се прави само с постоянство в качеството и насърчаване на масовата консумация.

По материал на „ДиВино“.
Повече за академията и конкурса „Мундус вини“ – на официалната страница.

Ренесанс Рубин 2008

© Винарска изба "Синтика" :: sinticawinery.com

Винарската изба „Синтика“ е още едно от младите, малки и СУПЕР-вълнуващи неща, които се случват в българската винена индус…култура. Изба от Сандански, изградена на базата и на мястото на Комплексната опитна станция, дала много нови сортове на България (но няма да ви преразказваме повече информация от сайта на избата) и кръстена на древното тракийско племе, населявало земите по поречието на Струма – какво повече ви трябва? Хубаво вино, разбира се.

Като едни истински винени патриоти, „Синтика“ ни печели и със смелостта си да залага на автентични не просто за България, а за региона си сортове. И тук ви представяме точно едно такова вино от серията „Ренесанс“.

Рубин е уникален български сорт, създаден през символичната за България 1944г. чрез кръстосването на сортовете небиоло (!) и сира (!!) – и двата с култов статус във винения свят и доста различни сами по себе си.

Като името на сорта си, това вино демонстрира наситен и красив рубинен цвят. Ароматният анализ на носа е много интересен – виното не е супер-ароматно, както по-скоро сме свикнали от българските вина, но в никакъв случай не проявява и срамежливостта на класическите френски вина. Презрели горски плодове и виолетки в началото, последвани от нещо, което може да се определи само като „шкаф със стари дрехи във влажна селска къща„. Интересен и остатъчният вкус в устата, който е интересна комбинация от дим и карамел или карамелени бонбони. Балансът е добър като цяло, само алкохолът се усеща малко силно на устата (но изненадващо не и на гърлото, както е типично). За съжаление тялото на виното е малко плоско и несериозно.

Приятно вино на много прилична цена – около 10 лева. Интересно би се комбинирало с по-леки и пикантни ястия – например пиле, телешко и др.

Оценка: 4½

Коментирайте и отбележете това вино: Renaissance Rubin 2008